Стара Загора е един от най-древните градове в света. През епохите е носил много имена, но най-често се споменават 8 от тях: Берое, Августа Траяна , Иринопол,Боруй, Верея, Ески Загра, Железник и Стара Загора.
Неолит
Най-ранните следи от цивилизация в региона на Стара Загора се отнасят към края на 7-то хилядолетие пр.хр. Тогава, почти едновременно, върху днешната територия на Стара Загора и в близките ѝ околности възникват четири праисторически селища, едно от които е било най-голямото в българските земи в продължение на 6 хиляди години. Някои учени считат, че там се е намирал древнотракийският Берое.
През 1968 година в града са открити уникалните Неолитни жилища от 6-то хилядолетие пр.н.е. ,които са най-запазените и с най-богатия фонд в Европа. Те представляват къща на два етажа с комин и три отделни помещения с дължина 10 м, широчина 5,60 м и височина минимум 7 м. Изградени са от дървени колове, преплети с по-тънки пръти, измазани със смес от глина и слама и покрив от слама и шума. Всяко от помещенията е разполагало със собсвено огнище и спалня. Открити са домакински съдове, маси, лъжици, игли, копия ,ножове, точила, ечемик , леща и пшеница , ръчни мелници, тесли, сърпове от рог на коза и пещи за печене на храна. Намерени са още и керамични фигури и съдове, мраморни човешки фигури, от които най-древната мраморна фигура по българските земи-женска фигура с масивна долна част, което свидетелства за култ към Богинята-майка и плодородието. Някои от откритите идоли са изобразени с вдигнати нагоре ръце, което е характерна молитвена поза при култа към Слънцето. Не липсват и красиви шедьоври като ръчно боядисани фигури във формата на лале и водна лилия, фигури на животни като котки, таралежи и язовци, религиозни скулптури, ритон, бижута от морски черупки, както и 33 см ръчно украсен музикален инструмент тарамбука. Сред сложните рисунки на тази до момента най-древна тарамбука в Европа се открояват и знаците на Ин-Ян . Изключително интересна и уникална находка в Музея Неолитни Жилища (Стара Загора) е и Сфинкс, намерен в града, който е единствен до момента в България. Уникалният артефакт е заснет и показан в специален филм по National Geographic Channel. Сфинксът е по-малък от Великият Сфинкс в Гиза , но е много по-древен от този в Египет-на над 7000 години. Неолитни жилища (Стара Загора) са се запазили непокътнати с цялата покъщнина по този начин, по който хората са ги оставили някога преди над 8 000 години.
Край Стара Загора е открито и ритуално съоръжение на близо 8 000 години. Находки за изследвания са изпратени в най-добрата такава лаборатория в Европа-Лабораторията за радиовъглеродно датиране към Центъра за екологични изследвания на Шотландските университети.
Интересна е символиката на обредните дейности, които са се извършвали в култувото съоръжение. Всяко семейство е палело огън и е извършвало жертвоприношение с растителна и животинска храна. В съоръжението са намерени изгорели части от стени на къщи, защото тогава хората са „погребвали“ къщите си. Древните хора са се отнасяли към дома си като към същество с „Душа“, което също трябва да се погребе.
Няма друг град, който да има 5 праисторически селищни могили, като една от тях да е и най-голямата в Европа. До „квартал Колю Ганчев“ в Стара Загора се намира Берекетската могила , която е най-голямата селищна могила в Европа с височина 17.50 м с диаметър при основата над 300 м. Животът тук започва в края на 7-мо хилядолетие пр. Хр. и продължава до 12-ти век сл. Хр. В тази могила е открито и златно бижу , датирано от времето на най-древното злато в света-това от прочутияВарненски халколитен некропол. Азмашката могила край града е първата цялостно проучена селищна могила в Европа. В нея е открита най-ранната мраморна статуетка в Европа, както и уникален съд-календар с 365 шахматни светли и тъмни квадратчета. В могилата край Старозагорските минерални бани за първи път се откриват площади, където са се извършвали ритуали , както и огромни 10 метра широки ритуални стълбища, изградени от камъни с тегло около 100 кг. Високите 12 метра каменни стълбища, водят нагоре към храм на над 7000 години. В този древен храм е открит умален модел на самия храм, както и големи съдове с изобразенимитологични сцени с крилати Божества. Открит е и 38 см богато украсен и боядисан съд, на който от едната страна е изобразено мъжкото тяло, а от другата женското. Откъдето и да се погледне фигурата, се вижда човешко лице, а погледнато отгоре се оформя кръст.
При мащабни проучвания на близо 20 метра дълбочина на българските учени през 70-те години край Стара Загора е открит и най-големият рудодобивен център в света през V хилядолетие пр. Хр. Тези уникални и най-древни в Европа метални рудници са на близо 7600 години. Металните рудници край града са обслужвали огромен ареал от древния свят. През 2014 година археолозите от Регионален исторически музей (Стара Загора) откриват поредната уникална находка край града-първата фабрика за производство на Мед в Европа на възраст над 7 000 години. В помощ на нашите учени в проучванията на тези находки се включват и експерти от Института по археометалургични изследвания към University College London. Медта, добивана в тези рудници, е определяна като „първият метал, до който човекът от Европа се докосва.“
 |
Античен Форум Августа Траяна
|
Античност
В района на днешна Стара Загора преди около 2500 години е основан Берое. Учените считат, че Берое е основан от бащата на Александър Велики-Филип II Велики.
Стара Загора е уникална в света с това, че Форумът, за разлика от всички други римски антични градове в света, е разположен при Западната порта на града.
В I-ви век градът е присъединен към Римската империя и става част от провинция Тракия. През 106 г. император Траян дава на града права за самоуправление и го кръщава на свое име-Августа Траяна. Градът е вторият най-голям, икономически, административен и културен център в Тракия.
Първото писмено споменаване на града е от 152 година в запазен надпис във връзка с изграждането от император Антонин Пий на система от укрепления в административната територия на civitatis Traianensium-"Града на Траянците".
1. Бронзова фигура на Хермес от 3-ти век
2. Уникален шлем-маска , при-надлежала на тракийски войн от римската армия
3. Изключително рядък уникат от 3-ти век-стъкленафиала с изображение на танцьорка
4. Стъклена чаша от 2-ри век
5. Сребърна чаша от 1-ви век
6. Мраморна плочка наБог
Дионис
7. Монета от Августа Траяна с изображение наимператор Септимий Север и лъв
За последно градът като Августа Траяна се споменава на 25 септември 378 г. в постановление от името наимператорите Валент, Грациан и Валентиниан II и запазено в Кодекса на Теодосий.
Над два века Августа Траяна е един от много малкото центрове, в които се водят кървави и зрелищни битки с гладиатори. Организаторите и инвеститорите на тези битки са и жени, сред които и според надпис, намерен в града, първожрицата Миниция Фирмина, както и „Най-достойната първожрица Септимия Сейте“. Този артефакт е един от най-интересните и е наречен „Паметник на Тъщата“. Бил е издялан по поръчка и е с надпис: „На добър час! По решение на Най-могъщото буле и на Най-свещения демос първожрецът Аврелий Демофил, син на Хрестос, издигна този Паметник на тъща си Септимия Сейте, най-достойната първожрица, организатор и инвеститор на гладиаторски борби (ди хоплон)“.
1.Мраморна плоча от 2-ри век на Гладиатор от Августа Траяна
2.Бронзова статуетка на гладиатор от 3-ти век
3. Три статуетки на гладиатори от Регионален исторически музей (Стара Загора)
Още от античността в града се организира и спортен живот на най-високо ниво. Спортните и атлетически упражнения и състезания са заемали важно място в обществения и духовния живот. Специализираните училища по атлетика за подготовка на младежите се наричали гимназиони, а за мъжете–палестрати. В най-големите градски центрове е имало и стадиони. В града е съществувал гимназион , а спортните събития са се провеждали на Античния Форум на Августа Траяна. Всички спортни събития след това обаче се изнасят на новопостроения стадион. Сред всички спортисти от града обаче се отличава един-Марк Аврелий Фронтон. Фронтон е атлет от най-висока класа.
През 1911 г. започват изкопни и строителни дейности заради строежа на Драматичен театър "Гео Милев" в Стара Загора. Открита е кула, крепостни стени, както и надписани каменни плочи. След като са разчетени, една от тези плочи се оказва уникална находка от културно-историческото наследство на България. Надписът гласи:
Каменната плоча с надпис в чест на Марк Фронтон
„На добър час! На Аврелий Фронтон, син на Диофан, Олимпионикия, Алионикия, Необикновения бегач. Отдавна пръв и единствен сред всички граждани на родния град и Отечеството си. По решение на Свещения Съвет и Славното Блестящо Събрание, Аврелий Менандър-“Злобата",син на Менандър и Кото, атлет, съвъзпитаник на победителя, издигна статуята за своя сметка. Благоденствай!"
Статуята на Марк Фронтон не е открита, но две думи в надписа правят този артефакт уникален за страната ни: „Олимпионикия и Алионикия“. Това са звания, които получават единствено победителите в Олимпийските игри. Олимпионикий е званието на победителите от игрите от Олимпия, а Алионикий от олимпийските игри, провеждани на Родос в чест на Бога на Слънцето. От надписите се оказва, че Марк Фронтон е спечелил и двете. В тези олимпийски игри участват най-големите имена на империята. Пробив във вековната хегемония на атлети от Мала Азия, Сирия и Египет прави именно Аврелий Фронтон от Августа Траяна. Още от античността, както и днес, олимпийската титла е мечта на всеки атлет, но много малко я реализират. Няма друг античен атлет от територията на днешна България, който да е ставал Олимпийски шампион, а Марк Фронтон е дори двукратен олимпийски победител. Той получава и най-високите възможни титли: Тракарх през 297 г. и Европарх-председател на Тракия и Европа. Прочутият атлет е имал и правото да се обръща директно към императора и дори да влияе на решенията му. Друг открит каменен надпис в чест на Марк Фронтон гласи:" Тук живя Първият Управител на Европа ".
Известният римски историк Амиан Марцелин пише че : „Големите градове Филипопол и Августа Траяна, които в древността се наричали Евмолпиада и Берое, красят провинция Тракия“.
В града се развиват и редица изкуства, както и музиката. За това свидетелстват образците на бронзовата и каменната пластика, ювелирното изкуство, грънчарството, производството на стъкло, както и великолепната статуя от мрамор на легендарния Орфей. Изключителна рядкост е това, че в Стара Загора има открити цели 3 паметника на най-великия поет и певец от древността. Освен калъп-матрица за изработване на свирещ Орфей, през 1975 г. в Стара Загора при археологически разкопки е открито едно от най-хубавите пластични изображения на Орфей не само у нас, но и в пределите на тогавашната Римска империя .
Изключително рядка мраморна статуя на Орфей от края на II-ри век, намерена в Стара Загора
Скулптурата представя Орфей, приседнал до едно дърво, който унесен свири на подарената му от Аполон лира. Около нея има и декоративно изработена рамка, на която са изобразени животни като лъв, бик, пантера и гущер. Интересна е тази символика в Християнството, където Орфей се използва за изобразяването на сцени, в които той свири на дивите зверове, като с това се визира Иисус Христос, който чрез учението си опитомява озверелите от грях човеци.
В Стара Загора е открит и единственият в България писмен паметник, посветен на Орфей. Това е едно уникално по рода си литературно произведение, датирано от края на 2-ри век, гравирано върху мрамор, украсено с щит и копиеотляво, а отпред и вдясно с растителни орнаменти. Надписът гласи:
„На добър час! Терес посвети на Лечителя изящно изработена статуя на приятеля на Аполон-Орфей,който успокояваше с гласа си и със съзвучията изпод ръцете си зверове, дървета, влечуги и птици“.
Най-ценното в паметника е това, че се цитират директно думите на Орфей от неговата книга „Аргонавтика“ в първо лице. Уникалният паметник обаче е изкъртен и пренесен от Стара Загора в София, в Национален археологически музей под номер 1595.
 |
| Уникалната мозайка „Дионисиево шествие" |
Стара Загора е от градовете в България, известни с най-много открити до момента антични мозайки-над 20.В ранната есен на 2011 година до една от крепостните стени на Августа Траяна е разкрит един шедьовър от световен мащаб на изкуството от Античността - уникална мозайка, посветена на Богa на виното Дионис . Мозайката „Дионисиево шествие" е без аналог по нашите земи. На това изящно произведение
на изкуството са изобразени трима от свитата на Бог Дионис-две танцуващи жени-вакханки и един мъж-Сатир.
Мъжът не е типично изобразен с кози рога и опашка, а носи жезъл и кожа от леопард.Една от жените носи кастанети , а другата маракаси . Първата менада е с венец от бръшлянови листа. Мозайката е изпълнена с лаврови клонки и е изработена от камъчета с размер около 1 см, но при част от детайлите камъчетата са много по-малки.Сложните, изящни фигури говорят за изработка на много голям майстор.
Уникалната мозайка се е съхранила през тези близо 2000 години като по чудо под 3 метра земен насип. Тази мозайка всъщност е само част от по-голяма такава. Източно от мозайката се намира и уникална писцина-декоративно водно огледало. Експертите са на мнение, че е напълно възможно да се открият фигурите на още една вакханка, както и фигура на самия Бог Дионис, най-вероятно съпровождан от лъв.
По времето на император Марк Аврелий (161 – 180) в града са построени прави улици, десетки жилищни и обществени сгради, градски стени, ограждащи площ около 50 ha и подсилени с около 40 кули, от които са проучени 11, водоснабдяване, канализация, театрална сграда, храмове, пазари, одеон, терми, форум. Градът е и със самостоятелно общинско управление, градски съвет и Народно Събрание. Избухването на тежката Маркоманска война на княз Баломар застрашава Римската империя и Августа Траяна придобива изключително важно стратегическо значение. Градът се е ползвал и със специален статут. По специална заповед именно в този град се заселват и ветераните от войните, които Римската империя води. Градът започва да сече и собствени монети-едно изключително право, което се полага само на най-големите и важни центрове. Правото за сечене на собствени монети се развива до император Галиен. На монетите се отпечатват ликовете на императорите и стотици различни изображения. Сред тях представляват интерес архитектурните паметници от Августа Траяна. На територията на Августа Траяна са открити и части от храм, посветен на Богинята Рома. В запазения надпис освен името на Богинята се споменава и името на нейния първожрец–Марк Аврелий Азиатик, който вероятно е изградил храма със свои средства.
 |
| Умален модел на град Августа Траяна |
Създадени са отлични условия за икономически и културен възход. Произвеждани са много изделия от бронз, за което говорят откритите работилници за метал и луксозни стоки, статуетки, апликации за колесници. Императорът не жали никакви средства, градският живот кипял на пълни обороти. В Августа Траяна, като един от най-солидните градски центрове с жители със завидно благосъстояние, се появяват много огромни имения с разкошни вили. Една от тези вили е добре проучената тракийска вила „Чаталка“. Вилата е принадлежала на тракийски аристократи. Обзавеждането по вилата и откритите предмети в нея говорят само, че тя е можела да си съперничи с най-богатите имения на първенците в Рим. Открити са скъпи мебели и предмети, внос от различни места по света, златни бижута, шишета за балсами и парфюми , сребърни чаши и други луксозни предмети, принадлежащи на собствениците.
Както се е полагало на един императорски град, построен е и театрон с мраморни седалки, от който са се наблюдавали зрелищните гладиаторски битки, шествията, тържествата, или пък събранията, където са се решавали важните за града дела. В центъра на площада има запазен постамент, върху който е имало императорска коннастатуя. Северно от театрона са разположени просторните терми, които играели и роля на образователен, духовен и спортен комплекс. В сградата е имало и 10 просторни зали. Точно там се е намирало и най-ранното учебно заведение в града от началото на 3 век-Севериановият Гимназион. Комплексът по-късно е разрушен заедно с епископският дворец. от набезите на Хуните, предвождани от Атила. Августа Траяна е частично разрушена при нападенията на готите през 3 – 4 век, но в началото на 4 век е наново укрепена и отново става център на
Тракия.
През 2012 година при разкопки пред Съдебната палата в Стара Загора е открита поредната изключително значима находка без аналог в света-бронзов секстарий от 5-ти век, направен по поръчка за император Зенон. Със съда, който е единствен до момента в света, са измервали брашно и течности. Той тежи 1 кг и е направен според надписа на него по поръчка в Константинопол от дясната ръка на императора-Себастиян, префект на Източната префектура, в която попада и град Берое . Надписът е на латински език и гласи: „Нашият господар Зенон-вечен Август. Тази точна мярка е изработена от сиятелния мъж Себастиян, който е префект на притория и бивш консулар“. Подобни съдове са изключителна рядкост. Те са били изпращани само в определени градове, където е имало мащабна търговска дейност, за да може да се извършва контрол. Изровени са още и две съкровища и мраморен свещник с глинена лампа, който също до момента няма аналог по нашите земи. По времето наимператор Зенон Берое е търговски център-освен секстарий са открити още и 2 еталонни мярки за монети. Всичко това говори, че в района на разкопките са се намирали и държавните учреждения, които са контролирали монетното обръщение и търговията със стоки.
Град Берое е и мощен духовен център и един от първите градове, в който е създадена християнска община. Пръв въвежда Християнството тук Апостол Карп-един от 70-те Апостола на Иисус Христос и сътрудник на апостол Павел. При разкопки са открити и много раннохристиански църкви, в които са намерени епископски гробници, базилики, раннохристиянски манастирски комплекс, както и архиепископски дворец с тронна зала. В този християнски град има данни за съществуването и на женски манастир. В пространството на големите терми при западната порта е била издигната малка църква. Източно от стените на града бе изследван мартириум, прераснал след това в гробнична църква. В един от гробовете, изписан със стенописи в тъмночервено, се чете надпис, в който е изписан псалм от Стария завет: „Да бъде това вечното мое място за почивка. Тук искам да живея, както съм си го пожелал. Господи помилуй. Бог е с нас.“
През периодът на късната античност в Берое настъпва едно ново духовно развитие, свързано с масовото християнизиране на местното население, особено след Медиоланския едикт. Градът е едно от най-активните средища на ранното християнство. Става седалище на епископия, а по-късно и на архиепископия. Епископът на Берое Демофил взима участие в Църковния събор в Сердика. През 355 г. римският папа Либерий e заточен в Берое, а беройският епископ Демофил достига в столицата Константинопол най-високия ранг-Патриарх на Византийската империя.
В 6-ти век градът се споменава като Берое в календар на готите под датата 19 ноември, свързан с известните 40 жени - мъченички. В края на 6-ти век градът е отново разрушен, но след това възстановен и носи името Верея.
Средновековие
За пръв път областта Загора се споменава в известията на Георги Амартол, повторени от Лъв Граматик, Георгий Кедрин и Симеон Метафраст, където се описва помощта, която българската войска на Тервел оказва на император Юстиниан II при възстановяването му на константинополския трон. По този повод през 705 г. междуВизантийската империя и България се сключва мирен договор , според който на България се отстъпва областта Загора .Три години по-късно, според други източници,Юстиниан II се опитал да си възвърне областта, но бил разбит край Анхиало . Според по-късните известия на Теофан Изповедник през 716 г. между новия император Теодосий III Адрамит и Тервел бил сключен нов договор, според който към окончателно отстъпената област Загора на българите се отстъпва и още една част от Тракия, на запад от Загора, до „Милеона в Тракия“. През 717 г. Тервел оказва нова помощ на империята с голяма армия и разбива 30-хилядна арабска армия, обсаждащаКонстантинопол. След това град Берое няколкократно преминава ту към Византия, ту към България.
Надписаната каменна плоча от 784 г.,намерена в Стара Загора. Един от много редките паметници на културата, свидетелстващи за присъствието на императрица Ирина в кръстения на нея град.
През 784 г. град Берое е във владение на Византийската империя , а лично византийската императрица Ирина посещава града заедно със своя син Константин VI и голяма свита от придворни офицери. Императрица Ирина отпуска средства и отново възстановява града. Нарича го и на свое име-Иринопол, Градът на Ирина. През 2005 година при разкопки в града е открит изключително значим надпис от 784 година. Надписът е изложен на показ в Регионален исторически музей (Стара Загора) и гласи:Възобновиха тази крепост Господарите на Вселената Константин и Ирина, Премъдри и Всеславни императори. Те призоваватХристос да бъде пръв бранител на верния град.
Богатият аристократичен летописец Теофан Изповедник описва посещението на императрицата в Берое:"През тази година, през месец януари, индик седми, споменатият Ставракий се завърнал от земята на склавите и на хиподрума отпразнувал с триумф победата си. А през месец май от същия седми индик императрица Ирина със сина си и много войска излязла в Тракия, носейки със себе си музикални инструменти, и стигнала до Берое. Тя заповядала да застроят този град и го преименувала Иринопол".
През 812 г. град Иринополис отново е български и носи името Берое, след победоносната война на Крум. Историческите източници показват, че след победоносната война на Крум от 812 г. и мирния договор от 817 г. българската държава предприема широкомащабни действия, целящи защита и укрепване на района южно от Стара планина от град Берое до морето, засилване на българското етническо присъствие в него и трайното му присъединяване към България. До 860 г. град Берое е български и през този период неговото население вече е преобладаващо българско. За няколко години византийците отнемат областта Загора , но по време на покръстването на княз Борис I в 864 г. областта Загора и град Берое са върнати на България. В хрониките за връщането на областта са посочени и нейните граници–от Сидера (Железни врата, дн. Змеевски проход) до Дебелт. В границите на Българияградът е център на комитат[20],както и запазва ролята си на едно от най-големите административни, стопански и религиозни средища.Съгласно данни на историци, през тази епоха в района на Берое е имало родово имение на византийските императори от династията Комнини. Императорите са резидирали продължително време тук, използвайки Боруй като втора столица. От тук те са организирали походи срещу северните нашественици–печенеги и кумани.
При всяко едно сериозно изследване на средновековното изкуство се цитират и прочутите каменни релефи от Стара Загора от 8-9-ти век.Тези каменни релефи са с огромна културна и историческа стойност, признати за шедьовър на изобразителното изкуство, те са едни от най-интересните и уникални археологически находки вЕвропа.
Първите 4 плочи са открити през 1907 г на върха Аязмото, а петата с изображение на женски Барс, кърмещ рожбата си през 1957 г. За първи път те са проучени и описани от проф. Богдан Филов. На два от каменните релефи са изобразени барсове. На друга плоча има изображение на два пауна, пиещи нектар от Дървото на живота. На последните 2 плочи са изобразени Грифон , както и Двуглав орел. В рамките на Европа, най-голям брой изображения на Грифони се срещат в България . Подобно на барсовете,Грифонът заема важно място в митологичното съзнание на ранните българи. Митологичният образ на Орел с две глави идва от Месопотамия , където през 3800 г. пр. хр. двуглавият орел е символ на шумеро-акадския бог Нинурта, син на бог Енлил.Двуглавият орел е бил напълно непознат в основните области на тогавашнатаВизантийска империя. Изображенията не са лъвове , които са византийски символ, а гривести барсове, характерни за изкуството на езическия период на Дунавска и Волжка България, където Барсът е тотемно животно. Нито една друга котка няма такава грива. Този тип изображения са наследени и в християнската епоха на Първото българско царство, а така също и в гербовете на Асеневци от Втората българска държава. Те са чужди на византийското изкуство. При тях изцяло липсват растителни орнаменти и геометрични фигури, характерни за римската и византийската скулптурна украса. Ето защо и Мадарският конник е изобразен как тъпче и гази с краката на коня си лъв[23] , докато го пронизва в гърба с копието си. Интересно е да се спомене и че на китайски език България е Bǎojiālìyǎ (保加利亞), като сричката Бао означава именно хищното животно Барс. Сричката Бао означава още и пазител, както и Висша Духовна Сила, според историка и филолог Фаина Гримберг[24]. Самото име Барс е старо, царско име и се среща като Борис, Бориса, Бърза или Персиян, както и при старинни фамилни имена като Барзов. На български се свързва и с Рис, на ирански барс означава грива ,на староирански барс е пантера, а на старогръцки пантера е пардс или pardos. Княз Борис I,както и баща му Персиян също носят името на барса.
През Втората българска държава и особено през Възраждането обаче се проявява много силно византийско и съответно европейско влияние и така лъвът се налага като символ на силата и държавността на мястото на барса.
 |
| Уникалните средновековни каменни релефи от Стара Загора. |
Горните 2: Изображение на Барс и жена,свиреща на кавал.
Централните 2: Пауни, пиещи пиещинектар от Дървото на живота и женски Барс, от който суче малко барсче, Герб на Стара Загора.
Долните 2 :Изображение на Грифон и Двуглав орел
Грифонът, барсът и двуглавият орел заемат важно място в предхристиянския религиозно-митологичен комплекс на прабългарите, играейки ролята на животни-пазители и въплъщение на култа към Слънцето. Историкът Здравко Ждраков отбелязва, че „ барсът, наред с елена и змията (дракона) са трите най-често изобразявани животни в езическа България“.
Важна особеност на старозагорските пластики е двумерния, плоскостен начин на художествено изобразяване, при който имаме отказ от използване на перспектива и дълбочина на образите. В съвременното художествено изкуство на Европа стилът се появява едва в последните 100 години и се нарича Модернизъм. Много показателен е фактът, че и петте уникални релефа са намерени в непосредствена близост до Аязмото на Св. Теодор Тирон, свещен връх в подножието на който е изграден древния град. На самия връх има лековит извор и Храм от времето на траките до наши дни. От много векове и до скоро празникът на светеца-Тодоровден, е тачен като главен празник на града, а самият светец-като духовен покровител на града.
Към групата на старозагорските релефи са и още два капитела на колони, открити в Стара Загора, върху които са представени птици , както и плоча с изображение на жена, която свири на кавал.
Старозагорските релефи са създадени в района на Берое, където на мястото на мощен религиозен център е действало художествено ателие, обслужващо художествените нужди на местната и столичната раннобългарска Аристокрация .Пластиките са местно производство, изработени върху местен каменен материал (червеникав плочест шист), който, от цялата територия на съвременна България, се открива единствено в средногорския район на Старозагорските минерални бани. Тъй като същият каменен материал е използван и в подовите настилки на дворците в Плиска, в беройския производствен център са изработвани и декоративни плочи, задоволяващи нуждите на силно отдалечен пазари.
Една от най-големите тайни в българското Средновековие е покръстването на княз Борис I и древните предания от уста на уста от век на век ,че той приема христианството на старозагорския връх Аязмото. В течение на годините свидетелствата и документите, посочващи точното място и година на покръстване на княза са тотално унищожени. Поради това историците са принудени да съдят за това събитие по косвени съобщения. Още по-трудно е разрешаването на тази мистерия, защото княз Борис приема христовата вяра в пълна секретност. По онова време град Берое се е управлявал от княз Цоло-голям приятел ,предводител на борисовата войска, но и роднина на княз Борис. Жената на Цоло починала,а единственото му дете-дъщеря му Цветана се разболяла. Той обявил голяма награда за този ,който успее да я излекува. Много известни лечители се опитали, но никой от тях не упсял да й помогне.До двора на резиденцията в подножието на старозагорскотоАязмо, в която живеели, се намирали голяма градина и затвор на пленници-християни от Византия. Цветана преди това постоянно ходила в този затвор и давала на затворниците вода, храна, дрехи, помагала им и се отнасяла много добре с тях. Те научили ,че тя е болна. Измежду затворниците имало големи лечители. Двама от затворниците помолили да бъдат пуснати, за да прегледат Цвета. Те казали на княз Цоло, че могат да я излекуват, но само при две условия: Първо-след като я излекуват, да ги пуснат от затвора на свобода и второ-да я покръстят. Цоло се съгласил,че ако я излекуват, дори и той ще приеме вярата.[32] Те излекували Цветана и я покръстили в храма, издигнат година преди Покръстването на България. Тя пила и от извора на Аязмото и след това я кръстили с името на императрица Теодора с небесен покровител Свети Теодор Тирон .Интересен факт е,че и дъщерята на княз Борис също се е казвала Теодора, а синът на брата на Борис се е казвал Тудор. Цоло спазил обещанията си и той приел тайно вярата. Храмът, който се намирал на мястото на сегашния шадраван на върха на Аязмото, е преустроен и на негово място се издигнала Първостепенен Храм-Лавра с името на Свети Теодор Тирон. Това бил един от седемте главни манастира в Княжество България. Цялата Сърнена Средна гора е била осеяна със скатове (килии), в които монасите са се молили. В празничните дни те идвали в църквата "Св. Теодор Тирон" да служат. Твърди се,че точно в този храм Борис приема христовата вяра.
 |
| Покръстването на княз Борис I-стенопис от старозагорската църква "Свети Теодор Тирон". |
Стилът на стенописите е уникален и се среща единствено в Стара Загора-изображенията са пресъздадени от множество малки квадратчета в богата гама от цветове и фреските изглеждат като мозайка.
В полза на това твърдение са и няколко безспорни факта:
1.На първо място, това е вековната почит на населението на града към върха на Аязмото. Всяка година на Тодоровден, деня на светеца – покровител на града, българите се изкачвали на върха на Аязмото и се миели с чудотворната вода на извора. Свещеници от близката църква „Св. Троица”, където има специален престол и икона, посветени на светеца, са отслужвали литургия на върха. Именно тук е бил разположен центърът на мощно християнско средище от около 10 манастира и скита. До момента са открити 7 древни манастира и един голям дворец. По тази причина в първите векове на османо-турското владичество близкият Змейовски проход се наричал на турски Килисанджа дервент–Църковен проход. Едва след решението на Политбюро на БКП през 1951 г. за „борба с религиозните предразсъдъци”, традицията е забранена, а Аязмото се превръща просто в парк.
2.Княз Борис умира на 2 май 907 год. Борисовден винаги се е празнувал на тази дата с литургия в църквите. Само и единствено в Стара Загора преди Освобождението всички духовници са излизали на този ден на Аязмото и са превръщали службата в градски празник
3.В църквата на Аязмото, която и сега се казва „Св. Теодор Тирон” има икона, която показва покръстването на княз Борис.Самата църква е кръстена на княз Борис.Още една църква в Стара Загора носи името на княза.Неговото име са носили още и училище „Димитър Благоев” и парк ”Пети октомври”-Княз Борисова градина".
4.От цялата територия на средновековна България, единствено тук, в Стара Загора местното население вярва и пази спомена, че покръстването е станало в техния град и ежегодно чества това събитие. В чест на това събитие с редица решения новоосвободените старозагорци, наред с възстановяването на своя разрушен град подчертават исторически изградения духовен образ на своя град. Те кръщават първото си построено в 1885 г. училище, улица и една църква в града на името на княз Борис Покръстител.
5.И до днес миряните старозагорци знаят, че именно Св. Теодор Тирон е духовният покровител на Града на липите още от 864 г. до сега. На 2 май 1895 г. - Денят на цар Борис Покръстител, е положен първият камък от Старозагорския митрополит Методий за новия храм. С решение на Светия синод и досега вторият му престол е на името на княз Борис.Самата църква "Свети Теодор Тирон", която се издига на върха на Аязмото, е записана в книгата на ЮНЕСКО като уникална и единствена поради факта, че единствено в нея е представена българската носия преди над 300 години. Другото любопитно нещо в този храм е че той е целият иконописан само с български светци.
6.В публикация от февруари 1944 г., озаглавена „Легенда за Аязмото” четем: „В този храм приел Христовата вяра и Св. Цар Борис. Отдалеч дошъл той чак зад Балкана. Защото там (в Плиска) бил обграден от езичници–боляри и князе, безмилостни врагове на християнството. Затова дошъл той тук, в българския християнски град Верея. Тук дошъл с радост и възторг, сред християни да приеме своето кръщение. Затова е толкова свято това място”.
7.През 1910 г чужди историци посещават Стара Загора по време на научен конгрес в София,състоял се от 24 до 28 юни. Това са проф. Иван Савич Палмов, преподавател по история към духовната академия в Санкт Петербург, богословът Александър Чучулаин и журналистите Гучков и Крамарж. Всичките те твърдят, че цар Борис се е покръстил именно на старозагорското Аязмо, като един от тях дори възкликва: ”Вие не знаете върху какво важно и свещено място стоим!”
Проф. Палмов допълва: "Св. Княз Борис на 3 пъти се срещал с византийския патриарх Фотий тук за водене на преговори по въпроса за покръстването. Известно е от историята, че войводите на Борис са се бунтували срещу покръщението на българския народ.Само един–князът на Загора Цоло, поради обстоятелството, че бил вече покръстен, станал съмишленик на княза и покровител на движението за тази цел. Затова и Св. Борис водил преговори с Фотия в Загорието под охраната на княз Цолю. Къде Фотий е покръстил Бориса? Естествено, в свободното от воеводските набези място-в Загорието. На кое място в Загорието? Разбира се, край чудотворния извор на Аязмото, гдето били покръстени княгиня Теодора и баща й, княз Цолю.”
От покръстването на Борис до края на X в. градът е в български ръце и придобива изцяло български характер. Българите наричат града Боруй (видоизменена форма на Берое или от прабългарската дума 'бору' – крепост).
По време на Кръстоносните походи, когато войските на Фридрих I Барбароса минават през Балканите, австрийският свещеник Ансберт, който е имал достъп до императорската канцелария, пише за град Верея , че е голям, богат град, който кръстоносците превзели, ограбили, а след това опожарили.
Под османска власт
През 1372 г. османците, водени от Лала Шахин, завладяват града, който има изключително стратегическо местоположение в близост до проходите на Стара планина, водещи до малкото останала свободна територия на Търновското царство. Най-голямата битка е станала на върха Българско кале, на 5 km западно от града. Най-ранният османски документ, в който се споменава градът е от 1430 г. Там градът се нарича Ески Хисар. Османците, знаейки за старата история на града като център на областта Загора, още в първите години го кръщават с най-различни сходни имена-Загр и Атик (атик – древен по арабски), Загра и Атик хисар (Древната крепост Загра или Древният град Загра), Загра, Загралъ Ескиси (Старинна Загра), Ески Загора ,Заграси Атик, Загралие Ескиси и Ескиси Загора (Стара Загора) . По-късно обаче, през XVII век, се налага една единствена форма-Ески Загра. Според Евлия Челеби през XVII век в Стара Загора има 3000 къщи, около 760 пътища и 14 махали. По това време е имало 5 джамии: Алипаша, Текке, Налбей, Ноктаджъ и Хамзабей. Имало е още 1 медресе, 42 училища, 5 хамама (с имена: Аладжа, Паша, Йени, Чифте и Кючук хамам), 1 безистен и 855 дюкяна.
Панорамна снимка на Стара Загора от 1876-та година
В подробен доклад за Ески Загра, написан през 1859 г. от френският учен-географ д-р С. Ф. Пойе до Географското дружество в Париж се казва: „Ески Загра, на официален език Загра ел Атик, произлиза от българската дума Задгора, оттатъкпланината; тя е била столица на територията, известна по-рано като Задгория и княжеска резиденция по времето на българските царе; след завземането турците я наричат Стара Загра, българите я именуват Железник, от желязо, което изразява силата на това място...В старо време Загория обхващала безкрайната равнина, простираща се от Ески Загра до бреговете на Черно море , към градовете Месембрия (Несебър)...“
В друг доклад, писан от доктор Емил Изамбер, професор в Медицинската академия и член на географското дружество в Париж , поместен в неговия Туристически пътеводител, издаден в 1861 г. е отбелязано: „Ески-Загра (на официален език Загра ел Атик), изграден върху полукръг върху среден склон на Средна гора е Административен център с 17 000 жители. Местоположението на древния град, княжеска резиденция при кралете на България, се намира на около 2 км на една височина, на едно място, наричано днес от турците Демир-хан или Железен хан“.
1.Най-отгоре: Снимката "Изглед от развалините на град Ески-Загра" на френския фотограф Жан Раул , улавяща опожарения и унищожен град през 1877-ма година. Следващите две снимки-Възобновлението на Стара Загора след Руско-турската война
В спомените на Райна Княгиня , която както Васил Левски, учи и завършва образованието си с отличен в Стара Загора, пише, че въпросният връх Демир-хан е известен сред българското население и като Римското кале. Крепостните стени на града, оградени отвън със земен ров са останали запазени в значителна степен до около 1900 г. и са наричани от местното население Хисар или Хисарлък, а жилищните квартали вътре в тази крепост-Демир Хисар, т.е. Железен град. На 2 км източно от града, на един висок връх, се намира крепост, пазеща прохода, наречена от турците Демир хан-Желязна врата, а от българите Римското кале. Оттук идва името на най-старата улица в града–ул. „Железни врата“, която е водела право към прохода.
През турското владичество градът отново е водещ културен и икономически център. Той е първият български град, преименуван с българско име още преди Освобождението поради голямата будност и настойчивост на старозагорци (почти всички български градове и села с турски имена са преименувани едва през 1934 г.) През 1854 г. старозагорският български елит взема решение градът да се прекръсти на Железник, което име идва от старото название на Змеевския проход – Железни врата (Сидера по гръцки и Демир капу по турски). Но това име не се налага за дълго и през 1870 г. при учредяването на Старозагорската епархия на църковния събор в Цариград се взема решение в официалните документи на Османската империя градът да фигурира с името Стара Загора.
Д-р Иван Богоров в своята книга „Няколко дена разходка по българските места“ отбелязва, че Ескизаарското поле е едно от най-плодородните в цяла Румелия и че Ески Загра е един от най-населените с българи градове в Румелия.
През 1841 г. в града е основано класно училище, което прилагало програмата и методите на габровската Априловска гимназия. През 1863 г. се открива девическо класно училище. В Стара Загора са учителствали Неофит Рилски, Иван Богоров, Петко Славейков и други. Тук са се учили Васил Левски, Райна Попгеоргиева и други. Родно място е на редица едни от най-видни български възрожденски дейци като Захари Княжевски и Александър Екзарх. Две години тук е творил иНиколай Павлович, който възнамерявал да открие рисувално училище. Тук е родена оперната певица Христина Морфова, наричана „българският славей“.
През 1875-та година преди Старозагорското въстание, Стара Загора има 4 419 дома с 25 550 жители и е най-големият град на територията на днешна България. В останалите български земи още 4 града са около и над 25 000–Солун,Одрин, Битоля и Скопие.
Ярка проява на революционните борби срещу османския поробител е Старозагорското въстание от 1875 г., ръководено отКолю Ганчев.
Старозагорското клане
Старозагорското клане, извършено от турската армия над българите в града на 19 юли 1877 г. – костницата на жертвите
След героичната Битка при Стара Загора на българските опълченции войските на ген. Гурко с петкратно превъзхождащия ги противник освободителните войски се оттеглят и укрепяват навръх Свети Никола, a турците завземат града и го подлагат на пълно унищожение.
Градът тогава все още е най-големият в България с население от 25 460 души. На 19, 20 и 21юли 1877 г. 48 000-на редовна турска армия, водена от Сюлейман паша, превзема града, подпалва го и го унищожава.
Поради историческите превратности градът (Берое, Боруй, Стара Загора) е многократно подлаган на пълно разрушение и опустошение от различни нашественици: в 619 г. при нападение на славяни и авари; в 1190 г от войските на на III-я кръстоносен поход; в началото на XIV-ти век от татарска орда; в 1364 г. от войската на османо-турския завоевател Лала Шахин; през юли 1877 г. от войските на Сюлейман паша. Въпреки това градът се възстановява и разраства, може би защото неговото население тачи своя многовековен покровител Св. Теодор Тирон, на името на когото е наречено древното Аязмо над града.
Част от Източна Румелия
Военният клуб в Стара Загора преди 1932 г.
Стара Загора е град, опожаряван многократно, но построяван отново и отново, за да устои на прищявките на времето. За тази цел през 1878 г. в Стара Загора пристига известният архитект от Австро-Унгария Лубор Байер, който проектира модерната правоъгълна шахматна планировка, характерна за днешна Стара Загора. На 5 октомври 1879 година е положен и първият камък за възстановяването на града. В България единственият друг град с такъв устройствен план е Нова Загора, който също е изгорен от турците. С шахматна планировка са едни от най-модерните и големи градове в света –Мексико сити, Буенос Айрес, Пекин, Токио и др.
При първото преброяване след освобождението на Източна Румелия през 1884 г. Стара Загора има едва 15 288 души население (поради опожаряването и избиването на половината му население от турците през Освободителната война), като градът от най-голям пропада едва до 7-мо място по големина в освободените български земи след Сливен – 20 000 души население.
След Съединението, балканските и световни войни
В следващите няколко години Стара Загора отново изпреварва Сливен, а през 1901 г. и Шумен, който след напускането на голяма част от турците е в застой на населението си чак до 1934 г.. От 1901 до 1913 г. Стара Загора със своите 27 000 души заема 5-то място по големина след София, Пловдив, Варна и Русе.
В 1903 г. църквата „Въведение Богородично“ е изписана от дебърския зограф Христо Благоев.
През 1926 г. Стара Загора е изпреварена по население от Бургас – град, който нараства бързо поради стратегическото си място и поради големия брой бежанци, прокудени от турците от Одринска Тракия, заселили се в него следМеждусъюзническата война. За кратко Стара Загора е изпреварвана от Плевен (1946 – 1956) и Перник (1956 – 1959).
През 1934 г. населението на Стара Загора се увеличава до 29 825 души.
След Втората световна война
През 1946 г. населението на града е 38 325 души. През 1956 г. Стара Загора достига 56 000 души, 1965 г. – 87 000. През 1968 г. Стара Загора вече достига 100 000 души и се нарежда между най-големите български градове – стохилядници. На преброяването през 1975 г. населението на града е 122 000 души. През 1985 г. 157 000 души. През 1992 г. населението достига 162 768.
Няма коментари:
Публикуване на коментар